Енергийната ефективност е един от най-важните приоритети на ЕС

Енергийната ефективност е един ...

Публикувано на: 2012-02-21 09:11:34

Енергийната ефективност е един от най-важните приоритети на ЕС

Владимир Уручев, член на Европейския парламент:

Г-н Уручев, бихте ли очертали политиката на ЕС в областта на енергийната ефективност и какво предвижда проектът за нова директива на ЕК за енергийна ефективност от 22 юни 2011 г.?
- Известните цели 20/20/20 за постигане до 2020 г. бяха поставени през март 2007 г. от Съвета на ЕС, който тогава беше под германско председателство. Две години по-късно 20% ВЕИ и 20% намаляване на СО2 емисиите бяха законодателно оформени като задължителни цели за ЕС със справедливо разпределени тежести между отделните страни членки. Само 20-те процента за енергийната ефективност (ЕЕ) все още не са задължителни, но за това си има причини. Например и до днес се спори за дефиницията за енергийна ефективност и дали е правомерно да се смесва с енергоспестяването като понятие.
Всъщност през 2007 г. целта за ЕЕ бе формулирана като постигане на 20% по-малко потребление на първична енергия спрямо прогнозираното потребление през 2020 г., защото мерките за енергийна ефективност в крайна сметка водят до намаляване на енергийната консумация. Такъв подход дава обаче по-силен сигнал за "Консумирай по-малко" вместо "Бъди по-ефективен в консумацията на енергия".
Макар и да има своите рискове, подходът за крайно намаляване на потреблението на енергия е избран и от Европейската комисия в предложението си за нова директива за енергийна ефективност, която в момента се обсъжда в Съвета на ЕС и в Европейския парламент (ЕП).
Главни елементи на предложението за новата Директива за енергийна ефективност са:
 
• Цели за енергийна ефективност – държавите членки следва да определят национални цели за енергийна ефективност, изразени като абсолютно количество на първичното енергийно потребление на енергия през 2020 г., при отчитане на установената европейска цел за постигане на 20% енергийни спестявания на първична енергия до 2020 г.
Очаква се през 2014 г. ЕК да направи преглед на вероятността за постигане на посочената обща цел на основата на оценка на енергийните спестявания на държавите членки по националните цели и да излезе с предложение за нови мерки, ако е необходимо.
 
• Енергийна ефективност в крайното потребление на енергия – въвеждат се изисквания към публичния сектор за 3% годишно реновиране на обществените сгради и закупуване само на продукти, услуги и сгради с високи показатели на енергийна ефективност; за реализиране на 1.5% годишни енергийни спестявания от всички енергоразпределителни предприятия, или от всички предприятия за продажба на енергия на дребно; провеждане на задължителни, редовни енергийни одити и определяне на изисквания за енергийните предприятия по отношение измерването и фактурирането на енергията. По същество целите за 3% годишно реновиране на обществените сгради и 1.5% годишни спестявания от енергийните предприятия са основните мерки за енергийна ефективност, които ще засегнат в най-силна степен крайните потребители и които могат реално да доведат до раздвижване на пазара за енергийни услуги и създаване на работни места за малкия и средния строителен бизнес.
 
• Енергийна ефективност в производството и доставките на енергия – включени са разпоредби за приемане на национални критерии, осигуряващи разполагане на новите топлинни електрогенериращи инсталации с номинална входяща топлинна мощност над 20 МВт в близост до местата на потребление на топлинна енергия и оборудването им с агрегати за високоефективна когенерация с цел оползотворяване на отпадната топлина. Работа в режим високоефективна когенерация следва да бъде осигурена и за съществуващите инсталации със същия капацитет, подложени на значителна реконструкция. Дава се възможност на национално ниво да бъдат определени критерии за освобождаване на отделни инсталации от тези задължения, когато не са изпълнени определени условия.
Предвидено е и разработването и приемането на национални планове за развитие на потенциала за прилагане на високоефективна когенерация и ефективни местни топлофикационни и охладителни системи, съобразени с действащите разпоредби в областта на териториалното устройствено планиране. Плановете следва да бъдат актуализирани на всеки пет години и предоставяни на ЕК.
 
• Енергийна ефективност в преноса и разпределението на енергия – енергийните регулаторни органи следва да разработят мрежови тарифи и разпоредби, осигуряващи стимули за операторите на мрежи да предлагат системни услуги на потребителите на мрежата за реализиране на мерки за подобряване на енергийната ефективност. Също така държавите следва да приемат планове за оценка потенциала за енергийна ефективност на националната енергийна инфраструктура по отношение на преноса, разпределението и свързването на инсталации за производство на енергия.
 
• Други мерки за насърчаване на енергийната ефективност, включващи изисквания за: повишаване информираността в областта; наличие на схеми за сертифициране на доставчиците на енергийни услуги, енергийни одити и мерки за подобряване на енергийната ефективност; насърчаване разработването и предлагането на енергийни услуги; отстраняване на регулаторните и нерегулаторните пречки пред енергийната ефективност, по-специално при разпределянето на стимулите между собствениците и наемателите или между собствениците на сградите, с оглед да се гарантира предприемане на инвестиции за подобряване на енергийната ефективност. 
 
• Разпоредби за докладване – ежегодно държавите членки следва да докладват относно напредъка за постигане на целите за енергийна ефективност; годишни статистически данни за националното производство на електроенергия и топлинна енергия от високо- и нискоефективна когенерация, капацитета за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия, както и за производството и капацитета на топлофикационните и кварталните охладителни системи спрямо общия капацитет за електроенергия и топлинна енергия; статистически данни за икономиите на първична енергия, постигнати чрез прилагането на когенерация; ежегодно и на всеки три години държавите трябва да предоставят на ЕК допълнителни доклади с информация за националните политики по енергийна ефективност, плановете за действия, програмите и мерките, приети или планирани на национално, областно и местно равнище за подобряване на енергийната ефективност с оглед постигане на националните цели за енергийна ефективност.
 
Всичко изброено по-горе е само предложение, което най-вероятно значително ще бъде изменено след обсъждането и приемането на решение в ЕП. Например в предложението на ЕК много бегло са разгледани възможностите за финансиране на енергийната ефективност, което е съществен недостатък в условията на икономическата криза и почти повсеместната реализация на мерки за намаляване на публичните разходи в страните на ЕС. Задължително е също така да се осигури много сериозна гъвкавост за отделните държави и дори региони, които трябва да могат да използват и други мерки или схеми, с които по един по-ефективен и обвързан с местните условия начин да постигнат същите цели за спестяване на енергия.
Трябва да отбележа обаче, че Енергийната ефективност е един от най-важните приоритети на ЕС, признат като такъв от всички политически сили и от общественото мнение, затова тази очаквана директива много бързо ще бъде придвижвана по коридорите на европейските институции, за да стане реалност още през тази година.

Предстои и разширяване на съществуващи и регламентиране на допълнителни дейности в Директива 2010/31/ЕС за енергийните характеристики на сградите. Какви са вижданията на европейския парламент?
- Директивата за енергийните характеристики на сградите е сравнително нова, дори на практика още не е заработила. Всяко такова изменение е свързано със законодателна неустойчивост за бизнеса и не се приема добре в Европейския парламент. По тази причина към момента в ЕП не се разглеждат никакви изменения по въпроса и преобладаващото мнение е, че първо ЕК трябва да представи оценка на въздействието и анализ за необходимостта за разширяване на обхвата на дейностите в Директивата за енергийните характеристики на сградите. Едва след това могат да се разглеждат конкретни предложения.
 
Смятате ли, че България ще успее да покрие новите по-завишени изисквания на европейските директиви за енергийна ефективност?
- Нашата икономика е сред най-енергоемките в ЕС и следователно има огромен потенциал за намаляване на енергийната компонента във всички дейности.
Дори нещо повече - в одобрената през 2011 г. от Народното събрание Енергийна стратегия на България до 2020 г., съобразена с европейската енергийна политика и целите на стратегията "Европа 2020", България си е поставила за цел да намали с 50% енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., което е подобряване на енергийната ефективност с около 25% и надвишава общоевропейската цел от 20%.
С други думи, на политическо ниво има необходимото разбиране по въпроса за енергийната ефективност, ще има и съответната ангажираност от институциите, от които зависи в страната ни наистина да получим реални и високи резултати. Пример в това отношение може да служи инициативата на Министерството на регионалното развитие за саниране на блокове с частни жилища с използване на финанси от еврофондовете.
Смятам, че новата директива за ЕЕ ще послужи още веднъж да се прегледат всички възможности в областта на енергийната ефективност и да се даде един системен тласък за действие. В крайна сметка от постигане на по-добра енергийна ефективност сме заинтересовани самите ние, българските граждани и бизнес, защото консумирането на по-малко енергия означава по-ниски сметки за домакинствата, по-малко плащане навън за вноса на енергия, повече работни места по регионите за реализацията на мерките за реновиране на жилища и сгради.   
 
Според вас съществуват ли пропуски в обвързването на всички закони и наредби за енергийна ефективност с реалната практика на проектиране, строителство и контрол в България?
- Макар и да не съм се занимавал с конкретни анализи за съответствие между законодателството и различните наредби и изисквания, може да се предположи наличие на пропуски, щом нещата не вървят с необходимото темпо.
От друга страна, предстоящото транспониране на новата директива в българското законодателство ще наложи задълбочен преглед на съществуващото положение, при който ще може да се идентифицират поне най-съществените пропуски или пречки в дейностите по повишаване на енергийната ефективност.
Това е и моментът за коригиране на неработещите практики, когато с участието заинтересованите обществени, неправителствени и професионални организации да се обсъдят и въведат най-добрите, най-работещите предложения в новото или изменено законодателство, с което ще се транспонира и новата директива.


Обратно към новините в ZonaComfort

Първия Български Бутон за споделяне


Източник: http://www.gradat.bg


Реклама

Бюлетин

www.zonacomfort.eu изпраща всеки месец новини, промоции, справки и статистики на редовните си клиенти. От тук може да се регистрирате и Вие.
Въведете e-mail:

 Статии

Изолация - видове изолация, предимства на изолацията
Видове изолация – предимства             Добрата топлоизолация е абсолютна ...

20

 Календар