Язовирното строителство - фактор за устойчиво развитие

Язовирното строителство - фактор ...

Публикувано на: 2011-05-16 05:22:00

Язовирното строителство - фактор за устойчиво развитие


Изключително важен въпрос пред нашата страна е развитието на стратегическата инфраструктура, включително енергийната и водната инфраструктури.

Световна практика е да се изграждат водохранилища с мултицелево предназначение, при което се създават условия за комплексно и рационално използване на водните ресурси, при което обществото получава социална и икономическа полза от вложените инвестиции.

Язовирите се изграждат за регулиране на речния воден отток за питейно-битово и промишлено водоснабдяване, напояване, навигация, рекреация, контрол на наносите, предпазване от наводнения и не на последно място за производство на електрическа енергия. Това ги прави неотменим компонент на инфраструктурата на всяка страна.
От друга страна, язовирите са едни от най-грандиозните инженерни съоръжения, потенциално опасни, застрашаващи човешки живот, околна среда и инфраструктурни обекти. Към тях се предявяват строги изисквания за якост, устойчивост и водоплътност на конструкцията и нейната основа, сигурност срещу преливане през короната, достатъчна проводимост на облекчителните съоръжения, както при нормални условия на експлоатация, така и в екстремни условия като земетръс, високи води и др.

Язовирите се експлоатират при строги условия на технически контрол, мониторинг и поддържане за постигане на високо ниво на сигурност, която се гради на три основни стълба - детайлно проучване и проектиране, качествено строителство и надеждна експлоатация и поддържане.

Състояние на язовирното строителство в България
Може с пълно основание да се твърди, че язовирното строителство у нас е наследство от миналия век. През втората половина на ХХ век българските инженери по хидротехническо строителство проучиха, проектираха, изградиха и успешно експлоатират язовирни стени, ВЕЦ и ПАВЕЦ, деривационни тунели и канали, хвостохранилища, сгуроотвали и шламохранилища, след което строителството на язовири бележи продължителен застой. Досега са изградени:
- Над 2000 язовирни стени, от които 216 големи язовири по класификацията на Международната комисия по големите язовири. Приятно е да се отбележи, че след значим застой, през 2010 г. броят им нарасна с още един – язовир "Цанков камък";
- Хвостохранилища и сгуроотвали – над 40, със значителни височини на стените, част от тях с преустановена експлоатация поради изчерпване на техния капацитет или преустановяване на рудодобива;
- ВЕЦ – над 100;
- ПАВЕЦ – 4, вкл. най-голямата на Балканите ПАВЕЦ "Чаира";
- Хидротехнически тунели и деривационни канали – повече от 750 км. Изпълнени са редица проекти в Сирия, Либия, Куба, Мароко, Алжир и др.

Международната комисия по големите язовири, в която членуват 93 страни, поддържа Регистър на язовирите в света по държави, основни данни за типа и конструкцията и за тяхното предназначение. В него са включени големите язовири с височина над 15 м или такива с височина 10-15 м, но с обем над 3 млн. куб.м.
Най-голям брой големи язовири у нас са изградени през шейсетте години на миналия век - 95 язовирни стени (44%).
Земните и каменнонасипните язовирни стени съставляват около 92% от общия брой големи язовири.

Както всички съоръжения, така и язовирите стареят. Става дума главно за повреди по бетонните конструкции, корозия на металните съоръжения, пукнатини и пропадания в насипите, химическа суфозия на бетона под действието на водата, запушване на дренажни устройства и др. Ярък пример в това отношение е язовир "Бели Искър", строен преди повече от 60 години.
Бетонът е подложен на агресивното въздействие на чистите планински води, което доведе до понижаване на неговата якост и стана причина за облицоването му с полимерна мембрана.

След бума в строителството на язовири през 60-те и 70-те години постепенно намаля темпът на изграждане. След 1990 г. бяха спрени от строителство над 20 язовирни стени. Може да се каже, че държавата през последните две десетилетия нямаше стратегия за застрояване на водните източници, за акумулиране на водни обеми и икономично и рационално използване на водните ресурси.

Сега пред нас стоят перспективите да се продължи изграждането на започнатите язовирни стени и за ново строителство с цел усвояване на енергийния потенциал на страната.
Разгърна се строителството на малки централи по поречието на Среден Искър, предстои строителството на такива централи по Марица, има възможности за застрояване на река Струма.
Имаме очакванията да се намерят средства за разширението на обема на язовир "Чаира" с язовир "Яденица" и увеличаване на енергийното производство на ПАВЕЦ "Чаира". В реалните възможности са застрояването на долното течение на река Дунав по проекти от 70-те години - технически проект за хидротехнически комплекс "Никопол - Турну Мъгуреле" и предварителни проучвания за ХТК "Силистра – Кълъраш". Наред с производство на енергия ще бъдат защитени крайречните низини и ще бъде осигурена целогодишна възможност за корабоплаване по българско-румънския участък на реката.

В ход е проектиране и изграждане до 5-7 години на три язовирни стени - "Пловдивци", "Нейковци" и "Луда Яна", както и за рехабилитация на стената на яз. "Студена", с финансиране от Световната банка.

Нека да направим кратка справка за язовирното строителство в света и на тази база да оценим нашите перспективи.
През 2008 г. по случай 80 години от основаването на Международната комисия по големите язовири проф. Луис Берга, тогавашен президент на комисията, публикува статистика, според която в света са изградени над 50 000 големи язовири. Най-много язовири са изградени в Азия (39%), Северна Америка (32%) и Европа (19%) от общия брой на големите язовири.
Начело по брой на изградени язовири са Китай - 26 278, САЩ - 9265, Индия - 4636, Испания - 1267, и Корея - 1205 язовирни стени.
Интерес представлява броят на язовирите, влезли в експлоатация през годините по декади. През 60-те и 70-те години на миналия век са изградени над 70% от язовирите в България. Това съвпада с период на усилено строителство на язовири в света. От построените над 50 000 язовира в целия свят през периода 1960 - 1980 г. са изградени около 20 000, което е 40% от общия брой.
Въпреки това в световен мащаб строителството на язовири намалява. Главна причина за това са значителното изчерпване на техническите възможности и икономическата целесъобразност поради това, че в голяма степен речните системи са вече застроени. Показателен пример за това са страните от Западна и Централна Европа. Западна Европа в голяма степен е усвоила своите водни ресурси. Швейцария, където е изградена най-високата бетонна язовирна стена "Гранд Диксанс" (284 м), има 167 големи язовира в експлоатация и е застроила 86.6% от технически възможния енергиен потенциал.
Напротив, развиващите се страни имат възможност за изграждане на язовири. Примери за това са Китай, където при изградени над 26 000 язовира, в процес на строителство са 66 язовирни стени, и в Индия - над 40 нови язовира.

Показателна е политиката на съседна Турция, която има изградени 172 големи язовира и сега в строителство са 26 язовирни стени. Пример е изграждането на двойно дъговата язовирна стена "Деринер" в Североизточна Турция с височина на стената 249 м и ВЕЦ с мощност 670 MW. В тези страни се наблюдава добре планирана стратегия за комплексно и ефективно използване на водните ресурси, съобразена с принципите на опазване на околната среда.
Сравнението на язовирите в света и у нас според тяхното предназначение показва, че най-много язовири са изградени с цел напояване, следвани от хидроенергетика и водоснабдяване. Високият процент на напоителните язовири включва и тези с комплексно предназначение.

В света около 20% от производството на електроенергия се падат на хидроенергията. България като страна, подписала Протокола от Киото, се задължава до 2020 г. да удвои (от 8 на 16%) добива на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (водна, вятърна, слънчева и геотермална енергия).
ООН през 2000 г. включи в целите на развитието до 2015 г. проблемите, свързани с водата и енергията. Устойчивостта на водния и енергийния сектор са застрашени от глобалните проблеми на земята. Най-важните от тях са: нарастването на населението, урбанизацията и климатичните проблеми. Устойчивото развитие и устойчивостта на живота в редица райони на света са застрашени от недостиг на вода, храна и енергия, което засяга устойчивото развитие и на нашата страна.

Някои данни сочат, че по язовири на глава от населението България е на трето място в света. Всички те са проектирани и изградени от български хидроинженери, възпитаници на Хидротехническия факултет на УАСГ.
Българското дружество по големите язовири като неправителствена организация с дейност в обществена полза разпространява знания, провежда конференции и фокусира вниманието на обществото върху важни за сектора въпроси.

Глобалните климатични промени поставят нови национални, регионални и глобални проблеми:
- Как да използваме и опазваме водните ресурси, като мислим и за наследството, което ще оставим на поколенията;
- Как и с какви приоритети да развиваме водната и енергийната инфраструктура;
- Как да се адаптираме към климатичните промени и произтичащите от тях промени в хидроложките условия (режим на оттока, наводнения и др.);
- Как осезателно да редуцираме въглеродните газове, емитирани в атмосферата чрез производство на "чиста" енергия;
- Как да увеличим двукратно добива на енергия от възобновяеми енергийни източници в съответствие с поетия ангажимент в Протокола от Киото (от около 8 да достигне 16%);
- Какво трябва да бъде мястото на хидроенергетиката сред другите възобновяеми енергийни източници (слънчева, вятърна и геотермална енергия);
- Как да увеличим производството на върхова енергия за поддържане на устойчив честотен режим на енергийната система;
- Как да използваме водните ресурси на трансграничните реки Места, Струма, Арда, Марица и др.;
- Кога България ще има възможност да се включи в Паневропейски коридор №7, като започне изграждане на хидровъзли на р. Дунав;
- И не на последно място, как да проектираме, строим и експлоатираме сигурни язовири и хидротехнически съоръжения с минимален риск за хора, околна среда и инфраструктура.
Пред хидротехниците се откриват нови възможности за екологосъобразно енергийно използване на водните ресурси чрез:
- Изграждане на ВЕЦ на регулирани води;
- Изграждане на малки ВЕЦ;
- Увеличаване на капацитета на вече изградени хидровъзли.


Обратно към новините в ZonaComfort

Първия Български Бутон за споделяне


Източник: http://www.gradat.bg


Реклама

Бюлетин

www.zonacomfort.eu изпраща всеки месец новини, промоции, справки и статистики на редовните си клиенти. От тук може да се регистрирате и Вие.
Въведете e-mail:

 Статии

Кухненски вратички
Кухненски вратички – как да обновите кухнята с минимум средства Кухнята ви определено има нужда от освежаване ...

17

 Календар