Мина ли модата на моловете

Мина ли модата на моловете

Публикувано на: 2014-02-25 10:22:19

Мина ли модата на моловете

Продължават ли да се строят големи търговско-развлекателни центрове, въпреки че краят на икономическата криза в България така и не се вижда? Логично ли е да започнат фалити на обекти, чиито амбициозни собственици не са пресметнали добре риска на инвестицията си. И какви похвати ползват управителите на моловете, за да напълнят търговските си площи с наематели и, разбира се – посетители? “Има разлика между търговските центрове в София и в провинцията. Общото е, че навсякъде, когато тръгва един проект, трябва да са осигурени три ключови наемателя: голяма хранителна верига, престижна модна марка и поне едно кино. Оттам нататък при търсене на наематели в страната се правят компромиси заради по-ниската покупателна способност на населението. В София все още можем да си позволим да подбираме наемателите, така че да отговарят на концепцията на мола”, обясни пред “Труд” Росен Генев, мениджър “Търговски площи” в консултантската компания “Фортон”. Според него след откриването на деветия поред мол, който се изгражда в София, нови търговско-развлекателни центрове в столицата ще могат да тръгнат само ако предлагат нещо невиждано досега. С цели шест работещи мола, от които нито един досега не е фалирал, и с още три в строеж, София би трябвало да е градът първенец по количество търговски площи в България. Особено като се има предвид, че в отделните столични квартали има още редица по-малки търговски центрове с под 10 000 кв. м площ. В действителност първенец все още е Бургас, където има три действащи мола и на всеки 1000 души от населението се падат по 466 квадратни метра търговска площ. В София засега съотношението е 266 квадрата на 1000 души от населението на града. Това кара много специалисти да смятат, че трите нови мола, които предстои да бъдат открити, няма да останат без наематели, съобщава в. Труд. Ако не включваме в сметката най-популярния от времето на социализма първообраз на сегашните търговски центрове - ЦУМ (Централен универсален магазин - б.р.), първият истински мол в столицата е “Сити център София”. Месеци след откриването му през 2006 г. врати отвори и по-големият такъв обект - “Мол София”. След настъпването на световната финансова криза в българската столица заработиха още няколко търговски центъра. Единият е “The Mall”, който със своите 45 000 кв. метра би всички подобни обекти по разгъната площ. Другият е “Сердика център”, за който мнозина предричаха, че няма да има достатъчно клиенти, защото там няма кино и игрални зали, а само магазини и заведения за хранене. И двата търговски центъра обаче са заети почти на 100%. Завършването на втората вълна нови молове в София започна в края на 2012 г., когато през декември отвори врати “България мол” - първият в южните квартали. Няколко месеца след него отвори “Парадайз център”, който предложи много повече развлечения за посетителите и със своите 90 хил. кв. метра засега е най-големият търговски център в България. До месеци ще заработи и “Саут Ринг мол” - до “Икеа” на Околовръстното шосе, който е със 180 хил. кв. м площ. Далеч по-малки са строящите се в кв. Люлин “Мега мол” и “Плаза Уест”. В Пловдив два от трите построени мола - “Галерия” и “Пловдив”, не могат да се оплачат от липса на наематели. Много от веригите, които имаха свои магазини по главната улица в града под тепетата се преместиха в моловете. Третият търговски център в Пловдив - “Марково тепе”, вече няколко години не отваря врати заради имотни спорове. Балонът в Русе се спука Русе се размина с националния рекорд по търговска площ в молове. Допреди 5 години инвеститори се надпреварваха с проекти за шест мола с обща площ 123 000 кв. м, но кризата ги препъна. От откритите 3 търговско-развлекателни комплекса единият вече агонизира, а останалите постоянно търсят наематели. Русенската фирма “Магик” бeше първа, като превърна бившето кино “Роял” в “Роял сити център” с 8500 кв. м на пет етажа и сутерен. Оборотни за търговците са първият етаж и кафетерията с ресторант. Макар че комплексът обра търговците от централната улица, останалите етажи са полупразни и обявените наеми се предоговарят. Транспарант “Продава се” краси фасадата на “Дунав мол” край ГКПП-Дунав мост. Завършеният комплекс трябваше да зарадва русенци в края на 2009 г., но още пустее. Основният инвеститор - австрийската “Хипо-Алпе-Адрия лизинг”, финансира проекта с над 15 млн. евро, но фалира и засега никой не се интересува от сделка. “Мол Русе” дръпна напред с десетте киносалона на “Синема сити” и супермаркета “Карфур”. Най-големият мол в региона с 40 хил. кв. м площ и над 1200 паркоместа е най-посещаваното място през уикенда. Наетите площи надхвърлят 70%, но търговците се оплакват от нисък оборот. Наемите са между 5 и 15 евро на квадрат и се договарят в зависимост от оборота. “Мега Мол Русе” беше открит в края на 2010 г., като инвестицията в него надхвърли 32 млн. евро. Доскоро той привличаше клиенти като център на атракции с боулинг зала, картинг писта и културни събития. След като веригата “Пикадили” се изнесе, комплексът живна със супермаркета “Дунавски хали” и китайския магазин “Чайна сити” върху 1600 кв. м. Постепенно обаче наемателите намаляха и сега коридорите пустеят. Опасността от фалит надвисна, след като лондонският клон на Банка Пиреос поиска от окръжния съд в Русе да открие процедура по несъстоятелност срещу “Мега Мол Русе” АД. От дружеството преговарят искът да се прекрати, защото активите надхвърлят пасивите му. Справка в Търговския регистър сочи, че собствеността е купена от офшорни компании. “Два мола в Русе са много”, категорични са инвеститори. Проектът “Гранд плаза” спря преди 4 години на кота 0, защото банките отказаха да финансират търговски комплекси. От проекта ще бъде завършена само многофункционалната спортна зала, и то с 9 млн. лв. държавна субсидия. “Галерия” също замрази проекта си, за който напомня изкопаният трап на терена на съборения завод “Петър Караминчев”. Мол-екскурзии до Стара Загора За да си осигури клиенти, един от старозагорските молове пусна безплатни автобуси до съседни градове. Всеки уикенд гражданите на Казанлък и Хасково могат да пътуват до търговския център без да плащат и стотинка. Т.нар. уикенд турове се рекламират като социална инициатива. Всяка събота и неделя автобусите тръгват два пъти дневно, а привечер връщат клиентите в родните градове. През лятото дори бяха организирани курсове и до Раднево, Гълъбово и Димитровград. За мол-екскурзиантите се предлагаше и безплатен обяд или вечеря при покупка над определена стойност, от който и да е магазин в търговския център. В момента “Парк мол” и мол “Галерия” се борят за клиенти. Инвеститор в първия е “Александра Груп”, който вложи 25 млн. евро. Управлението е поверено на международната компания Colliers International-България. “Галерия” е по-новият мол в Стара Загора. Той е изграден и се управлява от GTC (Globe Trade Centre). Конкурентите им от “Парк мол” имаха трудности с напуснали търговски марки, но свободните площи вече са заети от водещи турски марки, китайски магазин за дрехи и домашни потреби и азиатски ресторант. Още се бави завършването на “Сити мол” в Стара Загора. Сградата е готова, но в нея засега функционира само магазин на “Карфур”. В плановете на инвеститорите е новият център да отвори врати тази година. Във Варна оцеляват два от пет Равносметката на пазара на големи търговски площи във Варна показва, че от пет построени мола като такива функционират едва два. С големи трудности засега запазват първоначалните си концепции “Мол Варна” и “Гранд мол”. Първият бе открит през 2008 г. от местния предприемач Красимир Узунов, който го продаде няколко месеца по-късно на шотландската “Милър дивелъпмънтс” за 120 млн. евро. Сделката бе финансирана от Райфайзенбанк. Тогавашният мениджмънт на мола реагира мудно на исканията на наемателите в условията на криза и се стигна до стачка на някои от тях, а доста напуснаха. Това накара шотландския собственик през 2010 г. да се откаже от инвестицията си, но не намери купувач. Така австрийската банка се оказа собственик на “Мол Варна” и е такъв и в момента чрез своя фонд “Aspius Immobilien Holding International”. Другият голям търговски център “Гранд мол Варна” е собственост на “Оркид дивелъпмънт груп” чрез дъщерната му фирма “Оркид мулти комплекс”. Обектът отвори врати през 2010 г., когато проблемите пред сектора бяха ясно очертани. Може би затова и досега запълняемостта на търговските площи не надхвърля 60%. Сградата бе построена със заем от 97 млн. евро, отпуснат от банковите групи OTP и MKB. Молът е заложен в полза на кредитора. Ръководството на “Гранд мол Варна” непрекъснато сменя стратегиите за привличане на клиенти. Кризата се отрази сериозно на другия помпозен търговски център в града - “Двете кули”. “Банка Пиреос” кредитира с 41 млн. евро “Варна тауърс” ООД за изграждането на мола. Заради свитото потребление, Кулите отвориха врати с дългове, които трупат с всеки изминал ден. На практика компанията, собственост на варненските предприемачи Марин Згурев и Антонио Бухтияров, не може да обслужва дълговете си от 2012 г. През лятото молът спря да покрива дори оперативните си разходи. Стигна се до парадокс - “Енерго про” да спира по график тока на сградата, въпреки че самото енергодружество е най-големият наемател там. Според запознати с имотния пазар финансиращата банка най-вероятно е искала да придобие обекта. Тя обаче бе изпреварена от фирма кредитор, която поиска обявяването на дружеството в несъстоятелност. Процедурата започна в Търговищкия окръжен съд, който трябва да контролира разпределението на 87,5 млн. лв. задължения, 76,8 млн. лв от които са към “Банка Пиреос”. Според синдика на Кулите Ганка Кольовска, в момента там се помещават офисите на “Енерго про” и още няколко фирми. Последното събрание на кредиторите е приело оздравителен план, предложен от Згурев и Бухтияров, но Кольовска отказа да разкрие подробности, защото предстои произнасяне от Апелативния съд във Варна. Ако той бъде отхвърлен, ще се пристъпи към разпродажба на активите. Първият варненски мол, собственост на дружеството със специална инвестиционна цел “Люк” на германския предприемач Карл Хайнц Пфое, оцелява в кризата може би заради по-малкия си мащаб. Откритият през 2007 г. “Пфое мол” вече се казва “Аутлет шопинг център”, което подсказва и смяната на концепцията му. Най-странният, а може би и най-логичен бе ходът на полската фирма “Глоуб Трейд Център”, която построи “Мол Галерия Варна”, но не го пуска в експлоатация. Обектът разполага с площ от 100 000 кв. м. Преди 2 г. инвеститорите решиха, че ще го превърнат в развлекателен център, но това не е станало и до днес.


Обратно към новините в ZonaComfort

Първия Български Бутон за споделяне


Източник: http://profit.bg/


Реклама

Бюлетин

www.zonacomfort.eu изпраща всеки месец новини, промоции, справки и статистики на редовните си клиенти. От тук може да се регистрирате и Вие.
Въведете e-mail:

 Статии

Изолация - видове изолация, предимства на изолацията
Видове изолация – предимства             Добрата топлоизолация е абсолютна ...

23

 Календар